Райна Кабаиванска и Георги Текев - красивата битка за талантите на бъдещето
Как се срещнаха Райна Кабаиванска и Георги Текев? Георги Текев: За първи път я видях през ’74–та. Бил съм на 9 години, нищо не разбирах от опера. Родителите ми ме бяха завели на „ Дон Карлос “. Гледах от една ложа на трети балкон. Какво тъкмо съм виждал и чувал, не е ясно, само че доста ясно съм запомнил една артистка от този театър. В паметта ми останаха и костюмът ѝ, и цялостното ѝ наличие. Започнах да се интересувам и да отивам на всички нейни спектакли. Това беше Райна Кабаиванска. Всяка година по един театър. Намирането на билети беше доста сложна задача, само че имах другарка на касата на Операта, която ме доставяше.
Райна Кабаиванска: И тогава ли написа на стената?
Георги Текев: Мммм… Не тъкмо. (Смее се.)
Райна Кабаиванска: Миналата година отидох до онази кооперация край Операта и видях надписа, стои си. Какво написахте?
Георги Текев: Райна Кабаиванска.
Райна Кабаиванска: Подчертано!
Георги Текев: И по този начин започнах да групирам храброст най-малко подпис да взема. Това беше нещо, което тогава правеха почитателите. Огромни тълпи се събираха и опашки се извиваха пред Операта. В един миг събрах кураж и се показах с една картичка, трептящ. Поисках подпис. Казал съм някакви думи на възхита. И тогава Райна изрече тази популярна имитация: „ Много късно се явяваш в живота ми “. (Смеят се и двамата.) Бил съм дете на 11-12 години. Тогава отидох и написах името ѝ на стената.
Очаквах онази по здрач маестра Кабаиванска и доктор Георги Текев, индивида, който е неразделно до нея в огромната задача – културния феномен, наименуван Майсторски клас на Райна Кабаиванска в България. Доктор по бизнес администрация и предприемачество, изпълнителен шеф на Нов български университет, продуцент, ерудиран и харизматичен, той е основателят на майсторския клас. Виждах ги по какъв начин прекосяват лобито на хотела, госпожа Кабаиванска леко облегната на ръката на доктор Текев, и си мислех за тази тяхна щастливо съдбовна за бъдещето на операта среща. Спират се за многолюден диалог при нейни другари италианци, пристигнали особено за идната юбилейна Гала на 25-ия майсторски клас. Същия ден е била генералната подготовка. Представям си какъв брой сила, какъв брой страсти, какъв брой точни преценки е изисквала тя и надлежно какъв брой отмалялост се натрупа по време на нея. Затова, когато някой затвори вратите на private зоната, в която щеше да се организира изявлението, за момент си помислих, че ще се отсрочи. Но в идващия миг вратите бяха отворени със размах, с цел да влязат предумишлено театрално Райна Кабаиванска и доктор Текев, маестрата да направи оня неин безподобен жест с ръка и с онази нейна омагьосваща интонация, с която изтънчено извайва с дъха и гласа си всяка фраза, да разгласи: „ Адам и Ева “. Красивото ѝ лице сияеше. Дори в тази дребна изненада, игра-закачка с името на списанието, която преди малко непринудено беше режисирала, тя беше великата артистка – над времето, над 91-годишната си възраст, над умората на деня, над всичко. С очарователното си възприятие за комизъм, с аристократичната си изисканост и грациозност, с обичта, която струи от очите ѝ. Тя е един от най-значимите оперни актьори на нашето време. Дебютът ѝ през 1961 година в Миланската Скала слага началото на блестящата ѝ кариера. Неповторимото ѝ артистично наличие озарява всички огромни международни оперни подиуми. Партнира си с велики тенори от разнообразни генерации. Емблематични и единствени са нейните превъплъщения в облиците на Адриана Лекуврьор, Франческа да Римини и Манон Леско, Тоска и Мадам Бътерфлай. 
Носител е на най-престижни международни награди, измежду които и Голямата премия „ Един живот, отдаден на музиката “. Кавалер на Големия кръст на Ордена на Италианската република. Командор на Ордена за изкуство и литература на Френската република. През 2013 година получава „ Оскар “ за кариера в оперното изкуство. Историческият ѝ принос за развиването на Арена ди Верона е приет с премията „ Мария Калас “. Doctor Honoris Causa на Нов български университет. Удостоена е с медал „ Стара планина “ и премията на Българския дарителски конгрес. Райна Кабаиванска е професор в консерваторията „ Веки-Тонели “ в Модена, в Академия „ Санта Чичилия “ в Рим, в Академията за оперно изкуство в Озимо и в Нов български университет. От 2001 година обилно раздава своя опит и в Майсторския си клас в Нов български университет. За четвърт век в него са получили скъпо музикално обучение стотици млади актьори от целия свят. От 2002 година учредява с персонални средства Фонд за стипендии. Сред блясъка на този замайващ артистичен път към този момент свети и една „ Златна ябълка “. През май на формалната гала EVA Golden Apple алегорично връчихме премията в категорията „ Вечна Ева “ на маестра Райна Кабаиванска. Тя ни благодари с видео, записано в дома ѝ в Модена. Оттогава предвкусвах и преживявах момента, когато през септември, след премиерата на документалния филм „ Кабаиванска. Сезон ХХI век “ (автор Петър Барбалов, продуцент Георги Текев), ще ѝ връча премията персонално. Много трогателен миг, който пък ще остане да свети като златна капка в моя и на EVA път.Виждах по какъв начин единствено с наличието си Райна Кабаиванска трансформира и атмосферата на чаровното кино „ Влайкова “, определено напълно не инцидентно за премиерата, и присъстващите одухотворени лица от доста разнообразни генерации, и прекарването на страстите от филмовия роман. Докато „ Златната ябълка “ преминаваше от моите ръце в нейните, показвах неизразимото пред една същинска дива. После осъзнах по какъв начин черният панталон, елегантната сатинирана блуза в колорит на злато, бижутата – всичко в тази жена, която постоянно е била икона на стила, в оня миг хармонизираше със самата статуетка – с основата от черно стъкло, кристалната бистрота на ябълката и спиралите от златен варак в нея. 
Маестра Кабаиванска, дълго чаканата премиера на кино лентата „ Кабаиванска. Сезон XXI век “ беше в кино „ Влайкова “. С изненада разбрах, че вие имате персонален театрален спомен от това кино. Разкажете, апелирам ви, за него? Майка ми, като бях малко момиченце, ме постави на столчето пред пианото и ми сподели: „ Ти би трябвало да свириш “. Започна да идва у дома госпожа Чакърова, учителка по пиано. Много съм признателна на шамарите на майка ми, помогнаха ми за цялостен живот. Включително и за това сама да си изучавам партиите от класическите опери на Верди и Пучини. Имах потребност от корепетитор чак когато започнах да пея неща от 19.–20. век – Пуленк, Вайл, Рота. Така че майките понякога… или винаги… имат право. Но в този момент ние сме съвременни майки, аз не можах моята дъщеря да я сложа на пианото. (Дъщерята на Райна Кабаиванска е археолог – бел. ред.) Заедно с пианото пристигна и акордеонът. На него си свирех и си пеех известни тогава песнички. Сигурно съм се прочула, тъй като непрестанно ме викаха за представления. Така стигнах и до сцената на кино „ Влайкова “. С акордеон.
Райна Кабаиванска: И тогава ли написа на стената?
Георги Текев: Мммм… Не тъкмо. (Смее се.)
Райна Кабаиванска: Миналата година отидох до онази кооперация край Операта и видях надписа, стои си. Какво написахте?
Георги Текев: Райна Кабаиванска.
Райна Кабаиванска: Подчертано!
Георги Текев: И по този начин започнах да групирам храброст най-малко подпис да взема. Това беше нещо, което тогава правеха почитателите. Огромни тълпи се събираха и опашки се извиваха пред Операта. В един миг събрах кураж и се показах с една картичка, трептящ. Поисках подпис. Казал съм някакви думи на възхита. И тогава Райна изрече тази популярна имитация: „ Много късно се явяваш в живота ми “. (Смеят се и двамата.) Бил съм дете на 11-12 години. Тогава отидох и написах името ѝ на стената.
Очаквах онази по здрач маестра Кабаиванска и доктор Георги Текев, индивида, който е неразделно до нея в огромната задача – културния феномен, наименуван Майсторски клас на Райна Кабаиванска в България. Доктор по бизнес администрация и предприемачество, изпълнителен шеф на Нов български университет, продуцент, ерудиран и харизматичен, той е основателят на майсторския клас. Виждах ги по какъв начин прекосяват лобито на хотела, госпожа Кабаиванска леко облегната на ръката на доктор Текев, и си мислех за тази тяхна щастливо съдбовна за бъдещето на операта среща. Спират се за многолюден диалог при нейни другари италианци, пристигнали особено за идната юбилейна Гала на 25-ия майсторски клас. Същия ден е била генералната подготовка. Представям си какъв брой сила, какъв брой страсти, какъв брой точни преценки е изисквала тя и надлежно какъв брой отмалялост се натрупа по време на нея. Затова, когато някой затвори вратите на private зоната, в която щеше да се организира изявлението, за момент си помислих, че ще се отсрочи. Но в идващия миг вратите бяха отворени със размах, с цел да влязат предумишлено театрално Райна Кабаиванска и доктор Текев, маестрата да направи оня неин безподобен жест с ръка и с онази нейна омагьосваща интонация, с която изтънчено извайва с дъха и гласа си всяка фраза, да разгласи: „ Адам и Ева “. Красивото ѝ лице сияеше. Дори в тази дребна изненада, игра-закачка с името на списанието, която преди малко непринудено беше режисирала, тя беше великата артистка – над времето, над 91-годишната си възраст, над умората на деня, над всичко. С очарователното си възприятие за комизъм, с аристократичната си изисканост и грациозност, с обичта, която струи от очите ѝ. Тя е един от най-значимите оперни актьори на нашето време. Дебютът ѝ през 1961 година в Миланската Скала слага началото на блестящата ѝ кариера. Неповторимото ѝ артистично наличие озарява всички огромни международни оперни подиуми. Партнира си с велики тенори от разнообразни генерации. Емблематични и единствени са нейните превъплъщения в облиците на Адриана Лекуврьор, Франческа да Римини и Манон Леско, Тоска и Мадам Бътерфлай. Носител е на най-престижни международни награди, измежду които и Голямата премия „ Един живот, отдаден на музиката “. Кавалер на Големия кръст на Ордена на Италианската република. Командор на Ордена за изкуство и литература на Френската република. През 2013 година получава „ Оскар “ за кариера в оперното изкуство. Историческият ѝ принос за развиването на Арена ди Верона е приет с премията „ Мария Калас “. Doctor Honoris Causa на Нов български университет. Удостоена е с медал „ Стара планина “ и премията на Българския дарителски конгрес. Райна Кабаиванска е професор в консерваторията „ Веки-Тонели “ в Модена, в Академия „ Санта Чичилия “ в Рим, в Академията за оперно изкуство в Озимо и в Нов български университет. От 2001 година обилно раздава своя опит и в Майсторския си клас в Нов български университет. За четвърт век в него са получили скъпо музикално обучение стотици млади актьори от целия свят. От 2002 година учредява с персонални средства Фонд за стипендии. Сред блясъка на този замайващ артистичен път към този момент свети и една „ Златна ябълка “. През май на формалната гала EVA Golden Apple алегорично връчихме премията в категорията „ Вечна Ева “ на маестра Райна Кабаиванска. Тя ни благодари с видео, записано в дома ѝ в Модена. Оттогава предвкусвах и преживявах момента, когато през септември, след премиерата на документалния филм „ Кабаиванска. Сезон ХХI век “ (автор Петър Барбалов, продуцент Георги Текев), ще ѝ връча премията персонално. Много трогателен миг, който пък ще остане да свети като златна капка в моя и на EVA път.Виждах по какъв начин единствено с наличието си Райна Кабаиванска трансформира и атмосферата на чаровното кино „ Влайкова “, определено напълно не инцидентно за премиерата, и присъстващите одухотворени лица от доста разнообразни генерации, и прекарването на страстите от филмовия роман. Докато „ Златната ябълка “ преминаваше от моите ръце в нейните, показвах неизразимото пред една същинска дива. После осъзнах по какъв начин черният панталон, елегантната сатинирана блуза в колорит на злато, бижутата – всичко в тази жена, която постоянно е била икона на стила, в оня миг хармонизираше със самата статуетка – с основата от черно стъкло, кристалната бистрота на ябълката и спиралите от златен варак в нея. Маестра Кабаиванска, дълго чаканата премиера на кино лентата „ Кабаиванска. Сезон XXI век “ беше в кино „ Влайкова “. С изненада разбрах, че вие имате персонален театрален спомен от това кино. Разкажете, апелирам ви, за него? Майка ми, като бях малко момиченце, ме постави на столчето пред пианото и ми сподели: „ Ти би трябвало да свириш “. Започна да идва у дома госпожа Чакърова, учителка по пиано. Много съм признателна на шамарите на майка ми, помогнаха ми за цялостен живот. Включително и за това сама да си изучавам партиите от класическите опери на Верди и Пучини. Имах потребност от корепетитор чак когато започнах да пея неща от 19.–20. век – Пуленк, Вайл, Рота. Така че майките понякога… или винаги… имат право. Но в този момент ние сме съвременни майки, аз не можах моята дъщеря да я сложа на пианото. (Дъщерята на Райна Кабаиванска е археолог – бел. ред.) Заедно с пианото пристигна и акордеонът. На него си свирех и си пеех известни тогава песнички. Сигурно съм се прочула, тъй като непрестанно ме викаха за представления. Така стигнах и до сцената на кино „ Влайкова “. С акордеон.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ